Приложение за инсталиране и конфигуриране

Конфигуриране на TCP/IP на клиента

В този раздел се приема, че TCP/IP функционира на работните станции на клиента и на сървъра. Вижте Изисквания към софтуера за изискванията на протокола на комуникациите за вашата платформа. Вижте Възможни сценарии на свързване клиент-сървър за поддържаните протоколи на комуникации за вашия конкретен клиент и сървър.

За да настроите TCP/IP комуникациите на DB2 клиент, изпълнете следните стъпки:

Стъпка  1.

Определете и запишете стойностите на параметрите.

Стъпка  2.

Конфигуриране на клиента:

  1. Резолиране на хост адреса на сървъра.
  2. Обновяване на файла на услугите.
  3. Каталогизиране на TCP/IP възел.
  4. Каталогизиране на базата данни.

Стъпка  3.

Тествайте свързването между клиента и сървъра.



Съвет

Вследствие на особеностите на протокола TCP/IP, TCP/IP може да не бъде уведомен веднага за отказа на партньор на друг хост. В резултат приложение на клиент, което осъществява достъп до отдалечен DB2 сървър, като използва TCP/IP, или съответстващият агент на сървъра може понякога да увиснат. DB2 използва опцията за сокет TCP/IP SO_KEEPALIVE, за да открие кога има грешка и TCP/IP свързването е прекъснато.

Ако имате проблеми с TCP/IP свързването, обърнете се към Ръководство за отстраняване на проблеми за информация за настройването на този параметър и за други често срещани проблеми с TCP/IP.

Стъпка 1. Определяне и запис на стойностите на параметрите

Като продължите със стъпките по конфигурирането, попълнете колоната Вашата стойност в по-долната таблица. Може да попълните някои от стойностите, преди да започнете да конфигурирате този протокол.

Таблица 9. TCP/IP стойности, необходими на клиента
Параметър Описание Примерна стойност Вашата стойност

Име на хост

  • Име на хост (име_на_хост) или
  • IP адрес (ip_адрес)

Използвайте име_на_хост или ip_адрес на отдалечената сървър работна станция.

За да резолирате този параметър:

  • Въведете командата hostname на сървъра, за да получите параметъра име_на_хост.
  • Свържете се с мрежовия администратор, за да получите ip_адрес, или въведете командата ping име_на_хост.
  • На UNIX системи можете да използвате и командата DB2/bin/hostlookup име_на_хост.

    където DB2 е директорията на инсталиране на DB2.


  serverhost

или

9.21.15.235

 

Име на услуга

  • Име на услуга за свързване (име_на_услуга) или
  • Номер на порт/Протокол (номер_на_порт/tcp)

Стойности, необходими във файла на услугите.

Името на услугата за свързване е условно локално име, представляващо номера на порта за свързване (номер_на_порт) на сървъра.

Номерът на порта трябва да бъде същият като номера на порт, към който сочи параметъра име_на_услуга във файла services на сървъра. (Параметърът име_на_услуга се намира в конфигурационния файл на мениджъра на базата данни на сървъра.) Тази стойност трябва да не се използва от друго приложение и да е уникална във файла services.

Обърнете се към администратора на базата данни за стойностите, използвани за конфигуриране на сървъра.

 

server1

 

 

 

 

 

3700/tcp

 

 
Име на възел (име_на_възел)

Локален псевдоним или прякор, описващ възела, към който се опитвате да се свържете. Може да изберете произволно име, но всички стойности за имена на възли в рамките на вашата локална директория трябва да са уникални.

db2node  

Стъпка 2. Конфигуриране на клиента

Със следващите стъпки клиентът се конфигурира за комуникация със сървъра при използване на TCP/IP. Заместете примерните стойности със стойностите от вашия работен лист.

A. Резолиране на хост адреса на сървъра



Бърз начин

Ако вашата мрежа има сървър за имена или планирате директно да посочите IP адреса (ip_адрес) на сървъра, прескочете тази стъпка и преминете на Стъпка B. Обновете файла на услугите.

Клиентът трябва да знае IP адреса на сървъра, с който се опитва да осъществи връзка. Ако във вашата мрежа няма сървър за имена, може директно да зададете име на хост, което сочи към IP адреса (ip_адрес) на сървъра, в локалния файл hosts. Погледнете Таблица 10 за месторазположението на файла hosts за вашата конкретна платформа.

Ако планирате да поддържате UNIX клиент, който използва Network Information Services (NIS) и във вашата мрежа не използвате сървър за имена, трябва да обновите файл hosts, разположен на вашия главен NIS сървър.

Таблица 10. Месторазположение на локалните файлове на хостовете и услугите
Платформа Месторазположение
OS/2 Посочено в променлива от обкръжението etc. Въведете командата set etc, за да определите мястото на вашите локални файлове hosts или services.
Windows NT или Windows 2000 Разположени са в директорията winnt\system32\drivers\etc.
Windows 9x Разположени са в директорията windows.
UNIX Разположени са в директорията /etc.

Редактирайте файла hosts на клиента и добавете запис за хост името на сървъра. Например:

    9.21.15.235     serverhost   # адрес на хост за serverhost

където:

9.21.15.235
е ip_адрес

serverhost
е име_на_хост

#
е коментар, описващ записа

Ако сървърът не е в същия домейн като клиента, трябва да предоставите напълно определено име на домейн, като serverhost.vnet.ibm.com, където vnet.ibm.com е името на домейн.

Стъпка B. Обновете файла на услугите



Бърз начин

Ако планирате да каталогизирате TCP/IP възела, като използвате номер на порт (номер_на_порт), прескочете тази стъпка и преминете на Стъпка C. Каталогизиране на TCP/IP възел.

Като използвате локален текстов редактор, добавете името на услугата за свързване и номера на порт към клиентския файл на услугите за поддръжка на TCP/IP. Например:

   server1  3700/tcp  п# DB2 порт на услуга за свързване

където:

server1
е името на услугата за свързване

3700
е номерът на порта за свързване Номерът на порт, използван на клиента, трябва да съответства на номера на порт, използван на сървъра.

tcp
е комуникационният протокол, който използвате

#
е коментар, описващ записа

Ако планирате да поддържате UNIX клиент, който използва Network Information Services (NIS), трябва да обновите файла services, разположен на вашия главен NIS сървър.

Файлът services се намира в същата директория, както и локалния файл hosts, който може да сте редактирали в A. Резолиране на хост адреса на сървъра.

Погледнете Таблица 10 за местоположението на файла servicesза вашата конкретна платформа.

Стъпка C. Каталогизиране на TCP/IP възел

Трябва да добавите запис в директорията на възлите на клиента, за да опишете отдалечения възел. Този запис посочва избрания псевдоним (име_на_възел), име_на_хост (или ip_адрес) и име_на_услуга (или номер_на_порт), които клиентът ще използва за достъп до отдалечения сървър.

За да каталогизирате TCP/IP възела, изпълнете следните стъпки:

Стъпка  1.

Влезте в системата с валиден DB2 потребителски идентификатор. За допълнителна информация вижте Приложение F, Правила при именуване.

Съвет

Ако добавяте база данни към система, на която е инсталиран сървър DB2 или сървър DB2 Connect, включете се като потребител с права System Administrative (SYSADM) или System Controller (SYSCTRL) за потребителския модел. За допълнителна информация вижте Работа с групата Системни администратори.

Това ограничение се контролира от конфигурационния параметър catalog_noauth на мениджъра на базата данни. Повече информация потърсете в Ръководство за администриране.

Стъпка  2.

Ако използвате UNIX клиент, изпълнете процедурата за стартиране по следния начин:

   . INSTHOME/sqllib/db2profile    (за bash, Bourne или  Korn обвивка)
   source INSTHOME/sqllib/db2cshrc (за C обвивка)

където INSTHOME е собствената директория на потребителския модел.

Стъпка  3.

Каталогизирайте възела, като въведете следните команди:

   db2 "catalog tcpip node име_на_възел remote [име_на_хост|ip_адрес]
     server [име_на_услуга|номер_на_порт]"
   db2 terminate

Например, за да каталогизирате отдалечения сървър serverhost на възела, наречен db2node, използвайки име на услуга server1, въведете:

   db2 catalog tcpip node db2node remote serverhost server server1
   db2 terminate

За да каталогизирате отдалечен сървър с IP адрес 9.21.15.235 на възела, наречен db2node, използвайки номер на порт 3700, въведете:

   db2 catalog tcpip node db2node remote 9.21.15.235 server 3700
   db2 terminate



Съвет

Ако трябва да промените стойностите, които са били зададени с командата catalog node, изпълнете следните стъпки:

Стъпка  1.

Изпълнете командата uncatalog node в процесора за обработка на команди, както следва:

   db2 uncatalog node име_на_възел

Стъпка  2.

Каталогизирайте отново възела със стойностите, които искате да използвате.

Стъпка D. Каталогизиране на базата данни

Преди приложение на клиента да може да осъществи достъп до отдалечена база данни, базата данни трябва да бъде каталогизирана на възела на сървъра и на всички възли на клиенти, които ще се свързват с нея. Когато създавате база данни, тя се каталогизира автоматично на сървъра със същия псевдоним на база данни (псевдоним_на_БД), каквото е името на базата данни (име_на_БД). Информацията в директорията на базата данни заедно с информацията в директорията на възлите се използва от клиента за осъществяване на свързването към отдалечената база данни.

За да каталогизирате база данни на клиента, изпълнете следните стъпки:

Стъпка  1.

Влезте в системата с валиден DB2 потребителски идентификатор. За допълнителна информация вижте Приложение F, Правила при именуване.

Съвет

Ако добавяте база данни към система, на която е инсталиран сървър DB2 или сървър DB2 Connect, включете се като потребител с права System Administrative (SYSADM) или System Controller (SYSCTRL) за потребителския модел. За допълнителна информация вижте Работа с групата Системни администратори.

Това ограничение се контролира от конфигурационния параметър catalog_noauth на мениджъра на базата данни. Повече информация потърсете в Ръководство за администриране.

Стъпка  2.

Попълнете колоната Вашата стойност в следната работна таблица.

Таблица 11. Работна таблица: Стойности на параметрите за каталогизиране на бази данни
Параметър Описание Примерна стойност Вашата стойност
Име на базата данни (име_на_БД) Псевдоним на базата данни (псевдоним_на_БД) на отдалечената база данни. Когато създавате база данни, тя се каталогизира автоматично на сървъра със същия псевдоним на база данни (псевдоним_на_БД), каквото е името на базата данни (име_на_БД), освен, ако не е указано друго. sample  
Псевдоним на база данни (псевдоним_на_БД) Произволен локален прякор за отдалечената база данни на клиента. Ако не сте задали такъв, по подразбиране той е същият като името на базата данни (име_на_БД). Псевдонимът на базата данни е името, което използвате, когато се свързвате към база данни от клиент. tor1  
Разпознаване (auth_value) Параметъра за разпознаване, изискван от вашето предприятие. Повече информация за този параметър потърсете в Ръководство за потребителя за DB2 Connect for more information on this parameter. DCS

Това означава, че въведените потребителски ID и парола се потвърждават само от хоста или AS/400.

 
Име на възел (име_на_възел) Име на запис в директорията на възлите, което описва къде е разположена базата данни. За име на възел (име_на_възел) използвайте същата стойност, която сте използвали за каталогизирането на възела в предишната стъпка. db2node  

Стъпка  3.

Ако използвате UNIX клиент, изпълнете процедурата за стартиране по следния начин:

   . INSTHOME/sqllib/db2profile    (за bash, Bourne или  Korn обвивка)
   source INSTHOME/sqllib/db2cshrc (за C обвивка)

където INSTHOME е собствената директория на потребителския модел.

Стъпка  4.

Каталогизирайте базата данни, като въведете следните команди:

   db2 catalog database име_на_база_данни as псевдоним_на_БД at node име_на_възел
   db2 terminate

Например, за да каталогизирате отдалечена база данни, наречена sample, така че тя да има псевдоним tor1 на възела db2node, въведете следните команди:

   db2 catalog database sample as tor1 at node db2node
   db2 terminate



Съвет

Ако трябва да промените стойностите, които са били зададени с командата catalog database, направете следното:

Стъпка  a.

Използвайте командата uncatalog database, както следва:

   db2 uncatalog database псевдоним_на_БД

Стъпка  b.

Каталогизирайте отново базата данни със стойността, която желаете да използвате.

Стъпка 3. Тестване на свързването клиент-сървър

След като конфигурирате клиента за комуникации, е необходимо да се свържете към отдалечена база данни, за да проверите връзката.

Стъпка  1.

Стартирайте мениджъра на базата данни, като подадете командата db2start на сървъра (ако той не е стартиран автоматично при първоначалното зареждане).

Стъпка  2.

Ако използвате UNIX клиент, изпълнете процедурата за стартиране по следния начин:

. INSTHOME/sqllib/db2profile    (за Bash, Bourne или Korn обвивка)
   source INSTHOME/sqllib/db2cshrc (за C обвивка)

където INSTHOME е собствената директория на потребителския модел.

Стъпка  3.

Въведете следната команда на клиента, за да свържете клиента с отдалечената база данни:

   db2 connect to псевдоним_на_БД user userid using парола

Стойностите за потребителски_id и парола трябва да бъдат валидни за системата, на която те се разпознават. По подразбиране разпознаването се извършва на сървъра за DB2 сървър, и на хост или AS/400 машината за DB2 Connect сървър.

Ако свързването е успешно, ще получите съобщение, показващо името на базата данни, към която сте се свързали. Сега вече може да извличате данни от тази база данни. Например, за да извлечете списък на всички имена на таблици в таблицата на системния каталог, въведете следната SQL команда в Командния център или в процесора за обработка на команди:

     "select име_на_таблица  from syscat.tables"

Когато приключите с използването на връзката към базата данни, въведете командата command reset, за да затворите връзката с базата данни.

Отстраняване на проблеми в свързването клиент-сървър

Ако свързването е неуспешно, проверете следните елементи:

На сървъра:

  1. Регистърната стойност db2comm включва стойността tcpip.

    Съвет

    Проверете настройките за регистърната стойност db2comm, като подадете командата db2set DB2COMM. Повече информация потърсете в Ръководство за администриране.

  2. Файлът на услугите е обновен правилно.
  3. Параметърът за името на услугата (име_на_услуга) е обновен правилно в конфигурационния файл на мениджъра на базата данни.
  4. Стартирана е услугата за защита. Въведете командата net start db2ntsecserver command (само за сървъри на Windows NT и Windows 2000).
  5. Базата данни е създадена и каталогизирана правилно.
  6. Мениджърът на базата данни е спрян и стартиран отново (подайте командите db2stop и db2start на сървъра).


Съвет

Ако възникнат проблеми при стартирането на мениджърите на свързването за протокола, ще се появи предупредително съобщение, а съобщенията за грешки ще се запишат във файла the db2diag.log в директорията INSTHOME/sqllib/db2dump за UNIX платформи или в директорията x:\sqllib\db2dump за платформи, различни от UNIX.

За допълнителна информация за файла db2diag.log се обърнете към Ръководство за отстраняване на проблеми.

На клиента:

  1. Ако са използвани, файловете services и hosts са обновени правилно.
  2. Възелът е каталогизиран с правилното име на хост (име_на_хост) или IP адрес (ip_адрес).
  3. Номерът на порта съответства на, или името на услугата сочи към, номера на порта, използван на сървъра.
  4. Името на възела (име_на_възел), което е зададено в директорията на базата данни, сочи към правилния запис в директорията на възлите.
  5. Базата данни е каталогизирана правилно, като е използван псевдонимът на базата данни (псевдоним_на_БД) на сървъра, който псевдоним е каталогизиран, когато базата данни е създавана на сървъра, като име на базата данни (име_на_БД) на клиента.

Ако връзката все още не може да се осъществи след като проверите тези елементи, обърнете се към Ръководство за отстраняване на проблеми.


[ Начало на страницата | Предишна страница | Следваща страница ]