В този раздел се приема, че TCP/IP функционира на работните станции на клиента и на сървъра. Вижте Изисквания към софтуера за изискванията на протокола на комуникациите за вашата платформа. Вижте Възможни сценарии на свързване клиент-сървър за поддържаните протоколи на комуникации за вашия конкретен клиент и сървър.
За да настроите TCP/IP комуникациите на DB2 клиент, изпълнете следните стъпки:
Стъпка 1. | Определете и запишете стойностите на параметрите. |
Стъпка 2. | Конфигуриране на клиента:
|
Стъпка 3. | Тествайте свързването между клиента и сървъра.
|
Като продължите със стъпките по конфигурирането, попълнете
колоната Вашата стойност в по-долната таблица. Може да
попълните някои от стойностите, преди да започнете да конфигурирате този
протокол.
Таблица 9. TCP/IP стойности, необходими на клиента
Параметър | Описание | Примерна стойност | Вашата стойност |
---|---|---|---|
Име на хост
|
Използвайте име_на_хост или ip_адрес на отдалечената сървър работна станция. За да резолирате този параметър:
|
serverhost или 9.21.15.235
| |
Име на услуга
|
Стойности, необходими във файла на услугите. Името на услугата за свързване е условно локално име, представляващо номера на порта за свързване (номер_на_порт) на сървъра. Номерът на порта трябва да бъде същият като номера на порт, към който сочи параметъра име_на_услуга във файла services на сървъра. (Параметърът име_на_услуга се намира в конфигурационния файл на мениджъра на базата данни на сървъра.) Тази стойност трябва да не се използва от друго приложение и да е уникална във файла services. Обърнете се към администратора на базата данни за стойностите, използвани
за конфигуриране на сървъра.
|
server1
3700/tcp
| |
Име на възел (име_на_възел) |
Локален псевдоним или прякор, описващ възела, към който се опитвате да се
свържете. Може да изберете произволно име, но всички стойности за имена
на възли в рамките на вашата локална директория трябва да са уникални.
| db2node |
Със следващите стъпки клиентът се конфигурира за комуникация със сървъра при използване на TCP/IP. Заместете примерните стойности със стойностите от вашия работен лист.
![]() |
Ако вашата мрежа има сървър за имена или планирате директно да посочите IP
адреса (ip_адрес) на сървъра, прескочете тази стъпка и преминете на Стъпка B. Обновете файла на услугите.
|
Клиентът трябва да знае IP адреса на сървъра, с който се опитва да осъществи връзка. Ако във вашата мрежа няма сървър за имена, може директно да зададете име на хост, което сочи към IP адреса (ip_адрес) на сървъра, в локалния файл hosts. Погледнете Таблица 10 за месторазположението на файла hosts за вашата конкретна платформа.
Ако планирате да поддържате UNIX клиент, който използва Network Information
Services (NIS) и във вашата мрежа не използвате сървър за имена, трябва да
обновите файл hosts, разположен на вашия главен NIS сървър.
Таблица 10. Месторазположение на локалните файлове на хостовете и услугите
Платформа | Месторазположение |
---|---|
OS/2 | Посочено в променлива от обкръжението etc. Въведете командата set etc, за да определите мястото на вашите локални файлове hosts или services. |
Windows NT или Windows 2000 | Разположени са в директорията winnt\system32\drivers\etc. |
Windows 9x | Разположени са в директорията windows. |
UNIX | Разположени са в директорията /etc. |
Редактирайте файла hosts на клиента и добавете запис за хост името на сървъра. Например:
9.21.15.235 serverhost # адрес на хост за serverhost
където:
Ако сървърът не е в същия домейн като клиента, трябва да предоставите напълно определено име на домейн, като serverhost.vnet.ibm.com, където vnet.ibm.com е името на домейн.
![]() |
Ако планирате да каталогизирате TCP/IP възела, като използвате номер
на порт (номер_на_порт), прескочете тази стъпка и преминете на Стъпка C. Каталогизиране на TCP/IP възел.
|
Като използвате локален текстов редактор, добавете името на услугата за свързване и номера на порт към клиентския файл на услугите за поддръжка на TCP/IP. Например:
server1 3700/tcp п# DB2 порт на услуга за свързване
където:
Ако планирате да поддържате UNIX клиент, който използва Network Information Services (NIS), трябва да обновите файла services, разположен на вашия главен NIS сървър.
Файлът services се намира в същата директория, както и локалния файл hosts, който може да сте редактирали в A. Резолиране на хост адреса на сървъра.
Погледнете Таблица 10 за местоположението на файла servicesза вашата конкретна платформа.
Трябва да добавите запис в директорията на възлите на клиента, за да опишете отдалечения възел. Този запис посочва избрания псевдоним (име_на_възел), име_на_хост (или ip_адрес) и име_на_услуга (или номер_на_порт), които клиентът ще използва за достъп до отдалечения сървър.
За да каталогизирате TCP/IP възела, изпълнете следните стъпки:
Стъпка 1. | Влезте в системата с валиден DB2 потребителски идентификатор. За
допълнителна информация вижте Приложение F, Правила при именуване.
| ||
Стъпка 2. | Ако използвате UNIX клиент, изпълнете процедурата за стартиране по следния начин: . INSTHOME/sqllib/db2profile (за bash, Bourne или Korn обвивка) source INSTHOME/sqllib/db2cshrc (за C обвивка) където INSTHOME е собствената директория на потребителския модел. | ||
Стъпка 3. | Каталогизирайте възела, като въведете следните команди: db2 "catalog tcpip node име_на_възел remote [име_на_хост|ip_адрес] server [име_на_услуга|номер_на_порт]" db2 terminate Например, за да каталогизирате отдалечения сървър serverhost на възела, наречен db2node, използвайки име на услуга server1, въведете: db2 catalog tcpip node db2node remote serverhost server server1 db2 terminate За да каталогизирате отдалечен сървър с IP адрес 9.21.15.235 на възела, наречен db2node, използвайки номер на порт 3700, въведете: db2 catalog tcpip node db2node remote 9.21.15.235 server 3700 db2 terminate
|
![]() | Ако трябва да промените стойностите, които са били зададени с командата
catalog node, изпълнете следните стъпки:
|
Преди приложение на клиента да може да осъществи достъп до отдалечена база данни, базата данни трябва да бъде каталогизирана на възела на сървъра и на всички възли на клиенти, които ще се свързват с нея. Когато създавате база данни, тя се каталогизира автоматично на сървъра със същия псевдоним на база данни (псевдоним_на_БД), каквото е името на базата данни (име_на_БД). Информацията в директорията на базата данни заедно с информацията в директорията на възлите се използва от клиента за осъществяване на свързването към отдалечената база данни.
За да каталогизирате база данни на клиента, изпълнете следните стъпки:
Стъпка 1. | Влезте в системата с валиден DB2 потребителски идентификатор. За
допълнителна информация вижте Приложение F, Правила при именуване.
| ||||||
Стъпка 2. | Попълнете колоната Вашата стойност в следната работна
таблица.
Таблица 11. Работна таблица: Стойности на параметрите за каталогизиране на бази данни | ||||||
Стъпка 3. | Ако използвате UNIX клиент, изпълнете процедурата за стартиране по следния начин: . INSTHOME/sqllib/db2profile (за bash, Bourne или Korn обвивка) source INSTHOME/sqllib/db2cshrc (за C обвивка) където INSTHOME е собствената директория на потребителския модел. | ||||||
Стъпка 4. | Каталогизирайте базата данни, като въведете следните команди: db2 catalog database име_на_база_данни as псевдоним_на_БД at node име_на_възел db2 terminate Например, за да каталогизирате отдалечена база данни, наречена sample, така че тя да има псевдоним tor1 на възела db2node, въведете следните команди: db2 catalog database sample as tor1 at node db2node db2 terminate
|
След като конфигурирате клиента за комуникации, е необходимо да се свържете към отдалечена база данни, за да проверите връзката.
Стъпка 1. | Стартирайте мениджъра на базата данни, като подадете командата db2start на сървъра (ако той не е стартиран автоматично при първоначалното зареждане). |
Стъпка 2. | Ако използвате UNIX клиент, изпълнете процедурата за стартиране по следния начин: . INSTHOME/sqllib/db2profile (за Bash, Bourne или Korn обвивка) source INSTHOME/sqllib/db2cshrc (за C обвивка) където INSTHOME е собствената директория на потребителския модел. |
Стъпка 3. | Въведете следната команда на клиента, за да свържете клиента с отдалечената база данни: db2 connect to псевдоним_на_БД user userid using парола
|
Стойностите за потребителски_id и парола трябва да бъдат валидни за системата, на която те се разпознават. По подразбиране разпознаването се извършва на сървъра за DB2 сървър, и на хост или AS/400 машината за DB2 Connect сървър.
Ако свързването е успешно, ще получите съобщение, показващо името на базата данни, към която сте се свързали. Сега вече може да извличате данни от тази база данни. Например, за да извлечете списък на всички имена на таблици в таблицата на системния каталог, въведете следната SQL команда в Командния център или в процесора за обработка на команди:
"select име_на_таблица from syscat.tables"
Когато приключите с използването на връзката към базата данни, въведете командата command reset, за да затворите връзката с базата данни.
Ако свързването е неуспешно, проверете следните елементи:
На сървъра:
![]() |
Проверете настройките за регистърната стойност db2comm, като
подадете командата db2set DB2COMM. Повече информация
потърсете в Ръководство за администриране.
|
![]() | Ако възникнат проблеми при стартирането на мениджърите на свързването за
протокола, ще се появи предупредително съобщение, а съобщенията за грешки ще
се запишат във файла the db2diag.log в директорията
INSTHOME/sqllib/db2dump за UNIX платформи или в директорията
x:\sqllib\db2dump за платформи, различни от UNIX.
За допълнителна информация за файла db2diag.log се обърнете към Ръководство за отстраняване на проблеми. |
На клиента:
Ако връзката все още не може да се осъществи след като проверите тези елементи, обърнете се към Ръководство за отстраняване на проблеми.