В този раздел се приема, че NetBIOS функционира на работните станции на клиента и на сървъра. Вижте Изисквания към софтуера за изискванията на протокола на комуникациите за вашата платформа. Вижте Възможни сценарии на свързване клиент-сървър за поддържаните протоколи на комуникации за вашия конкретен клиент и сървър.
За да настроите клиент да използва NetBIOS комуникациите, изпълнете следните стъпки:
Стъпка 1. | Определете и запишете стойностите на параметрите. |
Стъпка 2. | Конфигуриране на клиента:
|
Стъпка 3. | Тествайте свързването между клиента и сървъра.
|
Като продължите със стъпките по конфигурирането, попълнете
колоната Вашата стойност в по-долната таблица. Може да
попълните някои от стойностите, преди да започнете да конфигурирате този
протокол.
Таблица 12. NetBIOS стойности, необходими на клиента
Параметър | Описание | Примерна стойност | Вашата стойност |
---|---|---|---|
Логически номер на адаптер (номер_на_адаптер) |
Локалният логически адаптер, който ще бъде използван за NetBIOS
свързването.
| 0 | |
Име на работната станция (nname) - на клиента | NetBIOS името на работната станция на клиента.
nname се избира от потребителя и трябва да е уникално сред всички NetBIOS възли в мрежата. | client1 | |
Име на работната станция (nname) - на сървъра |
NetBIOS името на работната станция на сървъра. Намерете този параметър в конфигурационния файл на мениджъра на базата
данни на сървъра.
| server1 | |
Име на възел (име_на_възел) |
Локален псевдоним или прякор, описващ възела, към който се опитвате да се
свържете. Може да избирате произволно име, обаче всички стойности за
имена на възли в рамките на вашата локална директория трябва да са
уникални.
| db2node |
Със следващите стъпки клиентът се конфигурира за комуникация със сървъра при използване на TCP/IP. Заместете примерните стойности със стойностите от вашия работен лист.
За да видите и запишете логическия номер на адаптер (номер_на_адаптер), използван за NetBIOS свързването, изпълнете следните стъпки:
Трябва да обновите конфигурационния файл на мениджъра на базата данни с параметъра за име на работната станция на клиента (nname).
За да обновите конфигурационния файл на мениджъра на базата данни, изпълнете следните стъпки:
Стъпка 1. | Включете се към системата като потребител с права за администриране (SYSADM). За допълнителна информация вижте Работа с групата Системни администратори. |
Стъпка 2. | Обновете конфигурационния файл на мениджъра на базата данни с параметъра за име на работната станция на клиента (nname), като използвате следните команди в процесора за обработка на команди: update database manager configuration using nname nname terminate Например, ако името на работната станция на клиента (nname) е client1, използвайте: update database manager configuration using nname client1 terminate
|
Трябва да добавите запис в директорията на възлите на клиента, за да опишете отдалечения възел. Този елемент посочва избрания псевдоним (име_на_възел), името на отдалечената работна станция на сървъра (nname) и логическия номер на адаптер (номер_на_адаптер), които клиентът ще използва да достъп до отдалечения DB2 сървър.
За да каталогизирате NetBIOS възела, изпълнете следните стъпки:
Стъпка 1. | Влезте в системата с валиден DB2 потребителски идентификатор. За
допълнителна информация вижте Приложение F, Правила при именуване.
| ||
Стъпка 2. | Каталогизирайте възела чрез подаване на следните команди в процесора за обработка на команди: catalog netbios node име_на_възел remote nname adapter номер_на_адаптер terminate Например, за да каталогизирате сървър на отдалечена база данни server1 на възела, наречен db2node, като използвате логическия номер на адаптер 0, задайте: catalog netbios node db2node remote server1 adapter 0 terminate
|
![]() | Ако трябва да промените стойностите, които са били зададени с командата
catalog node, изпълнете следните стъпки:
|
Преди приложение на клиента да може да осъществи достъп до отдалечена база данни, базата данни трябва да бъде каталогизирана на възела на сървъра и на всички възли на клиенти, които ще се свързват с нея. Когато създавате база данни, тя се каталогизира автоматично на сървъра със същия псевдоним на база данни (псевдоним_на_БД), каквото е името на базата данни (име_на_БД). Информацията в директорията на базата данни заедно с информацията в директорията на възлите се използва от клиента за осъществяване на свързването към отдалечената база данни.
За да каталогизирате база данни на клиента, изпълнете следните стъпки:
Стъпка 1. | Влезте в системата с валиден DB2 потребителски идентификатор. За
допълнителна информация вижте Приложение F, Правила при именуване.
| ||||||
Стъпка 2. | Попълнете колоната Вашата стойност в следната работна
таблица.
Таблица 13. Работна таблица: Стойности на параметрите за каталогизиране на бази данни | ||||||
Стъпка 3. | Каталогизирайте базата данни, като въведете следните команди: db2 catalog database име_на_база_данни as псевдоним_на_БД at node име_на_възел db2 terminate Например, за да каталогизирате отдалечена база данни, наречена sample, така че тя да има псевдоним tor1 на възела db2node, въведете следните команди: db2 catalog database sample as tor1 at node db2node db2 terminate
|
След като конфигурирате клиента за комуникации, е необходимо да се свържете към отдалечена база данни, за да проверите връзката.
Стъпка 1. | Стартирайте мениджъра на базата данни, като подадете командата db2start на сървъра (ако той не е стартиран автоматично при първоначалното зареждане). |
Стъпка 2. | Ако използвате UNIX клиент, изпълнете процедурата за стартиране по следния начин: . INSTHOME/sqllib/db2profile (за Bash, Bourne или Korn обвивка) source INSTHOME/sqllib/db2cshrc (за C обвивка) където INSTHOME е собствената директория на потребителския модел. |
Стъпка 3. | Въведете следната команда на клиента, за да свържете клиента с отдалечената база данни: db2 connect to псевдоним_на_БД user userid using парола
|
Стойностите за потребителски_id и парола трябва да бъдат валидни за системата, на която те се разпознават. По подразбиране разпознаването се извършва на сървъра за DB2 сървър, и на хост или AS/400 машината за DB2 Connect сървър.
Ако свързването е успешно, ще получите съобщение, показващо името на базата данни, към която сте се свързали. Сега вече може да извличате данни от тази база данни. Например, за да извлечете списък на всички имена на таблици в таблицата на системния каталог, въведете следната SQL команда в Командния център или в процесора за обработка на команди:
"select име_на_таблица from syscat.tables"
Когато приключите с използването на връзката към базата данни, въведете командата command reset, за да затворите връзката с базата данни.
Стойностите за потребителски_id и парола трябва да бъдат валидни за системата, на която те се разпознават. По подразбиране разпознаването се извършва на сървъра за DB2 сървър, и на хост или AS/400 машината за DB2 Connect сървър.
Ако свързването е успешно, ще получите съобщение, показващо името на базата данни, към която сте се свързали. Сега вече може да извличате данни от тази база данни. Например, за да извлечете списък на всички имена на таблици в таблицата на системния каталог, въведете следната SQL команда в Командния център или в процесора за обработка на команди:
"select име_на_таблица from syscat.tables"
Когато свършите с използването на свързването към базата данни, подайте командата db2 connect reset, за да прекратите свързването към базата данни.
Ако свързването е неуспешно, проверете следните елементи:
На сървъра:
__ 1. | Регистърната стойност db2comm включва стойността
netbios.
| ||
__ 2. | Логическият номер на адаптер е равен на 0 (или регистратурната стойност DB2NBADAPTERS е била обновена, за да се замени подразбиращата се стойност). | ||
__ 3. | Параметърът име на работната станция (nname) е обновен правилно в конфигурационния файл на мениджъра на базата данни (или в административния конфигурационен файл, ако настройвате Административния сървър). | ||
__ 4. | Маршрутът в мрежата, свързан с логическия номер на адаптер, е Nbf (само за сървъри Windows NT и Windows 2000). | ||
__ 5. | Стартирана е услугата за защита. Въведете командата net start db2ntsecserver command (само за сървъри на Windows NT и Windows 2000). | ||
__ 6. | Базата данни е създадена и каталогизирана правилно. | ||
__ 7. | Мениджърът на базата данни е спрян и стартиран отново (подайте командите db2stop и db2start на сървъра).
|
![]() | Ако възникнат проблеми при стартирането на мениджърите на свързването за
протокола, ще се появи предупредително съобщение, а съобщенията за грешки ще
се запишат във файла the db2diag.log в директорията
INSTHOME/sqllib/db2dump за UNIX платформи или в директорията
x:\sqllib\db2dump за платформи, различни от UNIX.
За допълнителна информация за файла db2diag.log се обърнете към Ръководство за отстраняване на проблеми. |
На клиента:
__ 1. | Параметърът име на работната станция на клиента (nname) е обновен правилно в конфигурационния файл на мениджъра на базата данни. |
__ 2. | Възелът е каталогизиран с правилните име на работна станция на сървъра (nname) и номер на локалния логически адаптер(adapter_number). |
__ 3. | Името на възела (име_на_възел), което е зададено в директорията на базата данни, сочи към правилния запис в директорията на възлите. |
__ 4. | Базата данни е каталогизирана правилно, като е използван псевдонимът на базата данни (псевдоним_на_БД) на сървъра, който псевдоним е каталогизиран, когато базата данни е създавана на сървъра, като име на базата данни (име_на_БД) на клиента.
|
Ако връзката все още не може да се осъществи след като проверите тези елементи, обърнете се към Ръководство за отстраняване на проблеми.