Ръководство за потребителя

Настройка на DB2 Connect

За настройка на DB2 Connect могат да се използват различни параметри от конфигурационния файл на мениджъра на базата данни. За информация как да промените тези параметри, се обърнете към Ръководство за администриране.

RQRIOBLK

Параметърът RQRIOBLK определя максималния размер на входно/изходните мрежови блокове. По-големият размер на блока може да увеличи производителността при големи заявки. Размерът на блока обикновено не се отразява върху времето за отговор на малките заявки, като заявка за един ред данни.

По-големият размер на блока обикновено изисква повече памет на DB2 Connect работната станция. Това увеличава размера на работното множество и може да доведе до голям обем пейджинг при марки работни станции.

Използвайте размера на DRDA блока по подразбиране (32767), ако не причинява прекалено много пейджинг при изпълнението на вашето приложение. В противен случай намалете размера на входно/изходния блок, докато не се получава пейджинг. Ако се получи пейджинг, производителността забележително ще се влоши. Използвайте средствата за следене на производителността (като помощната програма vmstat за UNIX-базирани системи или SPM/2 за OS/2), за да определите дали в системата ви няма пейджинг. За други средства се обърнете към Средства за проверка на производителността.

DIR_CACHE

Параметърът DIR_CACHE определя дали се кешира информацията за директорията. При кеширането (DIR_CACHE=YES), директорните файлове се прочитат и кешират в паметта, за да се намали натоварването от създаването на вътрешна директорна структура и прочитането на директорните файлове всеки път, когато се установява връзка.

Без кеширане (DIR_CACHE=NO) при всяко свързване към база данни съответната директория се прочита от диска и след това се изпълнява търсенето. След като се намерят заявените записи, се освобождава цялата памет, свързана с търсенията в директорията.

При кеширането се изгражда общ директорен кеш по време на обработката на командата db2start и се освобождава при спирането на DB2. Този кеш се използва от всички DB2 сървърни процеси (db2agent). Освен това отделен директорен кеш за приложения се изгражда при първото свързване на приложението към базата данни и се освобождава при неговото приключване.

Всеки кеш осигурява образ на системната директория на базата данни, директорията на услугите за връзка с базата данни и директорията на възлите. Кешът намалява натоварването при свързването, като елиминира входно/изходния директорен файл и минимизира търсенето в директориите.

При обновяване на записана в кеша директория промените не се прехвърлят незабавно. Ако запис от директорията не бъде намерен в този кеш, се претърсва оригиналната директория.

Кеширането увеличава собствената памет, необходима за приложение. Без кеширането тази памет ще е необходима, само когато се обработва търсене в директория. Като цяло използването на поделената памет от DB2 се увеличава малко, тъй като директорната информация, която е обща за агентите в базата данни се премества в поделената памет. Размерът на необходимата за кеш памет зависи от броя на записите, дефинирани във всяка директория.

Други DB2 Connect параметри

MAXDARI и NUMDB трябва да се установят на техните минимални стойности, ако няма локална база данни на DB2 Connect работната станция. Тези параметри ще минимизират консумирането на ресурси.

AGENTPRI се прилага само с отдалечени клиенти. AGENTPRI контролира приоритетите, които Планировчикът на операционната система дава на агентите в DB2 Connect потребителски модел. На DB2 Connect потребителския модел се предоставят повече процесорни цикли, ако има по-голям приоритет (по-малко число). Така се намалява броя на процесорните цикли, които остават за другите процеси, изпълнявани върху DB2 Connect работната станция. Например може да имате DB2 Connect потребителски модел с висок приоритет и DB2 Connect модел с нисък приоритет на една и съща работна станция с различни стойности на AGENTPRI.

За всяко свързване от клиентска машина към хост или AS/400 сървър на база данни чрез DB2 Connect е необходим агент, който да работи на DB2 Connect работната станция. Задайте на MAXAGENTS стойност, която е по-голяма или равна на най-големия брой свързвания от отдалечени клиенти, които осъществяват достъп до хост или AS/400 сървър на база данни чрез DB2 Connect работна станция.

Ако решите да използвате низове за отчитане, използването на sqlesact() API има предимства по отношение на производителността пред метода с променливата на обкръжението DB2ACCOUNT. За повече информация вижте Реализиране на обратно таксуване на DB2 Universal Database за OS/390.

Ако нямате свързан файл за SQLCODE преобразуване, можете да увеличите производителността, като използвате SQLCODE преобразуването по подразбиране или да го изключите. (Файлът за преобразуване по подразбиране е вграден в DB2 Connect библиотеката; свързан файл за преобразуване трябва да се прочете от диска, което влияе върху производителността.) Допълнителна информация за SQLCODE преобразуването потърсете в Преобразуване на SQLCODE.


[ Начало на страницата | Предишна страница | Следваща страница ]