Много инсталации на DB2 Universal Database за OS/390 реализират варианти за следене на ресурсите, които позволяват на системните администратори да асоциират използването на ресурси с достъпа на отделните потребители. Това може да се използва за таксуване на отделните потребители или техните отдели за използваните от тях ресурси. Тази практика обикновено се нарича обратно таксуване.
DB2 Connect продуктите позволяват на системните администратори да следят ресурсите на системата, консумирани от потребителите, които се свързват към базите данни чрез DB2 Connect. Можете да използвате низовете за отчитане, за да изпращате данни за отчитане от DB2 Connect към DB2 за сървъра на базата данни. Низът за отчитане комбинира данни, генерирани от системата и данни, въведени от потребителя. Тези данни позволяват на системните администратори да свържат използването на ресурси с всеки достъп на потребител и съответно да ги таксуват.
Низът за отчитане се изпраща с помощта на DRDA параметъра PRDDTA. Тъй като съдържанието на този параметър не е в архитектурата на DRDA, няма гаранция, че вашият сървър на приложения ще разпознае данните като данни за отчитане. Засега PRDDTA се поддържа само на MVS и OS/390 системи. Низът се съхранява като запис за отчитане.
Низът за отчитане се състои от 56 байта, генерирани от DB2 Connect (префиксът), следвани от до 199 байта, определени от потребителя (суфиксът), като има максимална дължина от 255.
Таблица 3 показва генерираните от системата полета. Всяко от
тези полета се запълва вдясно с интервали.
Таблица 3. Полета на низа на отчитане, генерирани от DB2 Connect
Име на поле | Дължина | Описание |
---|---|---|
acct_str_len | 1 | Шестнайсетично-десетична стойност, представляваща дължината на низа на отчитане минус 1. Например X'3C'. |
client_prdid | 8 | Идентификационният номер на клиентския софтуер. Например идентификационния номер за DB2 Universal Database Версия 7 е SQL07010. |
client_platform | 18 | Платформата на клиента например е AIX, OS/2, DOS, or Windows. |
client_appl_name | 20 | Първите 20 символа от името на приложението на потребителя, например payroll. |
client_authid | 8 | Оторизиращия идентификатор на приложението на потребителя, например SMITH. |
suffix_len | 1 | Шестнайсетично-десетична стойност, представляваща дължината на въведения от потребителя суфикс. X'00' означава, че няма въведен от потребителя суфикс. |
Въведеният от потребителя суфикс е един от следните:
Ако суфиксът е по-дълъг от 199 символа, той се съкращава. За да сте сигурни, че низът за отчитане е конвертиран правилно, когато е прехвърлен на хоста или AS/400 сървъра на базата данни, трябва да използвате символите от A до Z, 0 до 9 и долната черта (_).
Препоръчва се низът на отчитане да се определя по API метода. Приложението трябва да се обърне към API, преди да се свърже към база данни. Ако искате да промените низа на отчитане в рамките на приложение (например да изпратите различен низ при свързване към различна база данни), отново се обърнете към API. В противен случай стойността остава в сила до приключване на приложението.
Ако преди първата заявка за свързване към база данни не използвате sqlesact() API, ще се прочете променливата на обкръжението DB2ACCOUNT. Тази стойност остава в сила до приключване на приложението или на фонов процесор за обработка на команди процес. За да определите нов суфикс в низа на отчитане след първото свързване към базата данни, трябва да използвате sqlesact() API или да приключите приложението или фоновия процес CLP и да рестартирате, като установите DB2ACCOUNT с новата стойност.
Ако не съществува стойност за DB2ACCOUNT, се използва системния конфигурационен параметър DFT_ACCOUNT_STR. Тази стойност по подразбиране може да е полезна за клиенти на базата данни, които нямат възможност да препращат низ на отчитане към DB2 Connect. Ако не съществува, се използва низ null.
Следват примери за низове на отчитане:
x'3C'SQL07010OS/2 cheque SMITH x'05'DEPT1 x'37'SQL07010OS/2 cheque SMITH x'00'
В първия пример дефинираният от потребителя суфикс е DEPT1. Във втория пример това е низът null.